И искам да намеря път някъде далеч назад към теб.
И да премигна веднъж или пък дваж и да се озова срещу усмихнатото ти лице.
И тихо да четеш Вапцаров, а аз до тебе кротко да стоя.
Да ми разказваш приказка за предишни времена и да мечтаем смело за следващите светове.
Любима песен с чувство да ми пееш или в нелогичен танц в мелодията да ме поведеш.
Да се смееш високо и мен в смеха да отведеш.
Да ми казваш колко съм красива, когато току-що съм отворила след сън очи.
Да ме докосваш винаги като за първи път с копнеж и гореща нежна страст.
И да държиш ръката ми, когато навън е хлъзгав лед и, когато все пак падна, да падаш нарочно заедно с мен.
И да споделяш с мен онези радост и тъга, които заедно споделяхме тогава.
И ще ми се това, което беше, някога отново да е.
Но не за теб или за мен. Нашата песен отдавна е изпята.
За чуждите сърца отдадени желая. За тяхната любов.
И капка подарявам им от нашата тогавашна, защото нищо не може да е по-силно от онази, твоята любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар