А нямам спирачки.
Обичай ме, докато съм тук.
Очаквам да се блъсна.
В теб?
В стена?
В липсата на баланс.
Знам ще стана,
Ще се поизтупам.
И пак ще тръгна.
С бясна скорост.
Уморих се от спокойствие
И от плавни стъпки.
Плаша и учудвам.
В това съм най-добра.
А после ставам явно скучна,
Когато видиш, че всъщност съм добра.
Не ставам май за тази работа
Повредена съм, както си личи
Прекалено много пъти съм се блъскала
И бронята ми е доста изкривена
Но продължавам всеки път
Няма кой да ме довърши.
докосната съм от безсмъртие
Ще оцелея и след теб.
А можеш ли да бъдеш майсторът,
към когото карам от години?
Няма коментари:
Публикуване на коментар