Мислех си да те...

Мислех си да те покрия с пепел.
Да покрия образа ти блед, както правят с мъртвите.
Да положа в дълбока дупка кутия, а вътре да е твоето лице.
След това да хвърля шепа пръст и бързо-бързо да заровя, за да не можеш да се добереш до мен.
Мислех си цветя да сложа.
Малко камъче за паметник.
Дори да прелея с вино и вода...

Но защо?
Защо да те погребвам, моя изгубена, изстрадала любов?
Ти си жива, ти си още в мен.
Едва разцъфнала и млада, изпълнила сърцето ми с копнеж.
Не, не по него. Той е просто плът.
За живота ти говоря, за всеки слънчев ден...
За онова, което се не губи. Това, което всъщност е вътре в мен.
И по-скоро бих запалила ти свещ.
Бих се помолила за теб - да откриеш отново пристан в бурното ти собствено море.
Бих ти пожелала късмет и искрено ще се надявам никога да не угаснеш, моя голяма изгубена изстрадала любов....

28 май 2011