"Монолози за Вагината"

Преди седмица и нещо си купих тази книга. И по-точно юбилейното й издание, посветено на 10 годишнината от публикуването й в Америка. Бях с приятелката ми и наш познат. Реакцията му беше повече от красноречива: "За какво си купуваш книга за женски полови органи? Ти нямаш ли си? Че и монолози. Какво говори една вагина?"
Замислих се за момент... Да, (за) какво говори една вагина? Отговорих му, че точно затова си купувам книгата - за да разбера.

Ако сте чели списъка ми с книги, които искам да прочета, знаете, че обикновено не се водя по нашумялостта на някоя книга и не я чета, когато е най-популярна. Чета я тогава, когато усетя, че искам да я прочета. Или когато тя поиска да ме прочете, четейки я. Нещо такова се получи и с тази книга.
Когато се заговори за нея у нас, чух противоречиви отзиви. Главното, което се изградих като мнение беше, че това е феминистка книга, която няма нужда да чета. Най-малкото, защото смятах, че вагината ми няма нужда да бъде възхвалявана. Грешката ми беше, че не разлистих книгата, а просто изключих, що се отнася до нея. Беше в графа "книги, бе които мога". До онзи миг на 1 януари, когато реших, че ТРЯБВА да си я купя.

Никога не съм възприемала вагината си за нещо специално, нещо възвишено или пък нещо, което заслужава цяла книга само за себе си. Да, винаги съм се гордеела, че съм жена, но не съм си мислела за вагината си като за нещо, което може да живее свой собствен живот, макар и като част от мен. За мен вагината ми беше просто орган, нещо, което носи наслада и удоволствия, но и болка и отговорност. Нещо, което ме различава от мъжете, наред със сърцето ми. За мен вагината ми беше специална толкова, доколкото си е моя. Никога не съм си я представяла като символ на жената изобщо. Като един общ паметник, който често понася най-жестоките удари върху моя пол. След "Монолизи за вагината" се замислих.

Започнах да чета книгата още същата вечер. На следващия ден вече беше прочетена. И бях като зашеметена. Това НЕ е феминистка книга. Това е книга за една изгубена и обругана вагина. За вагината като събирателен образ на всички жени, които са страдали от насилие, дискриминация, несигурност или страх. Които продължават да живеят с насилие, дискриминация, несигурност или страх. Тя е и за онези жени, които тепърва осъзнават, че са жени и имат вагини. Тази книга, тази дума не може да се опише, тя трябва да се изживее. Тя трябва да се приеме и да се усети. И най-важното - не трябва да се подхожда с предубеждения към нея. Нито към книгата, нито към думата. Още по-малко към онова, което тя символизира.Защото "Монолози за Вагината" не е манифест на жените. Това е просто свидетество на жените.

Обичайте вагините си, жени. Не като нещо, което може да ви носи девиденти в живота, а като нещо уникално, свято и безценно. Защото вашата вагина - това сте вие. Не казвам, че съм съгласна с всичко в книгата. Казвам, че понякога трябва да се замислим за това какво реално е жената, какво е вагината. Не като анатомичен орган, а като символ. А на мъжете казвам, че понякога един монолог казва много повече от всички възможни разговори на света. Заслужава си четенето...