Знаеш ли колко е трудно за едно момиче
да каже, че иска мъжа,
който да го прави щастливо
пък дори и само за през нощта?
Знаеш ли как се подсмихват
и как етикети почват да лепят
без дори да се замислят,
че на това Тя има права?
Знаеш ли всъщност колко е лесно
Тя просто да протегне ръка
и да влезе в мислите ти
пък дори и само за нощта?
Знаеш ли как й отива
да бъде себе си за няколко часа,
а после, след като сте свършили,
да те събуди нежно и да прошепне,
че е време да си вървиш у дома.
Повторения едва ли ще има -
каквото било - било,
но нека не се лъжем - понякога
ще й се номера ти Тя да набере
и да те чуе, може би и види,
не само заради следите,
които си й оставил на врата.
Но това е илюзорен момент,
който бързо минава,
защото, както знае твърде добре,
такива случки, ако се повторят,
свършват твърде, твърде зле.
Но ти няма как да предположиш всичко това.
Защото ти харесва факта
да знаеш, че всъщност Тя твоя е,
а не обратното на сутринта.
И не, не съм като нея.
Аз нямам капка срам
да ти покажа какво и как го искам.
Да ти го прошепна тихо или
да те погледна и в очите да го заявя.
Нали така ти харесваше?
Без фатални разговори,
а само "довиждане"
и хлопване на вратата зад гърба.
Но е някак друго, когато ти си на мерника
и усещаш, че егото леко боли.
И правиш смешни обещания,
че утре телефонът ще звъни,
а Тя прекъсва те и със целувка
затваря лъжливата ти уста.
Не, не вярваме и това не ни е нужно.
Само за 2-3 часа да си послушно лош
и давършиш разни други, хубави неща.
А ти, приемай ме или си тръгвай,
опитал ме или пък не,
това зависи единствено от теб
но само ще загубиш,
ако се отпуснеш на страха,
че може би ще си употребен.
Ах, а понякога,
колко жалко се получава -
оказваш се твърде измамен
и си само загуба на време...
Няма коментари:
Публикуване на коментар