Улица широка под небето от звезди

На улица широка под небето от звезди
Там открих те аз, там откри ме ти.
Сред бушуващо море от шумове и чужда реч.
Случайно, почти като шега, говорех аз, говореше и ти.
Смяхме се свенливо, смяхме се високо,
С големи букви изписани на празен лист.
Двуеточие и скоба, най-искрена усмивка -
                                          не една, не и само две.
Няма място за удивителна, нито за въпрос.
Точка, запетая и тире понякога делят ни,
а многоточието става следа на всичко неизказано от нас.
И редят се символ след символ на нашия празен лист,
а ние пълним го с нежност всеки миг от всеки ден.
Понякога са само моите думи, понякога - музиката твоя.
Ти четеш ме с усмивка, интерес, дори през смях или сериозен тон.
И аз те слушам със затворени очи и прехапвам устни, за да не ми личи.
И дори и да ни няма, написаното пак стои.
Стоят там нашите мечти,
                              копнежи,
                              решения
                              и страхове.
Стои част от мен, стои и част от теб.
И сливат се на белия ни лист - улица широка под небето от звезди.
Там открих те аз, там откри ме ти.