Сълзи и илюзии

Поредните сълзи, които някое момиче някъде изплаква за принца. Не, не за онзи специалния, а за онзи, който я кара да се чувства специално.
Не специална, а специално! Предизвиква пеперуди в стомаха, копнеж в сърцето и страх в ума.

Принцът, който не е СПЕЦИАЛНИЯТ, но е специален.

И в момента, в който момичето изтрие и последната сълза и вдигне зачервените си очи, за миг светът спира да се върти. Защото последната сълза е паднала, а с нея и една частичка от болката. Тогава принцът усеща нещо. Какво никой не може да определи. Това не е любов, не е магия, не е дори и специално. Просто е усещане... Усещане, че някъде там, някое момиче е плакало за него. Но това не му прави впечатление. Това е просто неразбрано усещане.
А момичето ще продължи напред. Ще бъде опора, усмивка, подкрепа, прегръдка. Ще бъде там и в сняг, и пек. Ще продължи да раздава безрезервната си любов без да иска нищо в замяна. Може би всъщност само малко обич. Но и да не я получава, стига да иска да даде любов, ТЯ, жената, момичето, ще  е там. И ще продължи да е там въпреки себе си, въпреки това, че боли, въпреки това, че е взимана за даденост...или, че просто не е оценявана.
Жените са странно нещо. Хората казват, че лесно се влюбвали. Може и да е така. Но когато го правят, го правят с цялото си сърце - без компромиси, без условности, без срам. И дори и да си тръгнете от тях, в сърцето им завинаги ще има място за вас. Защото само те знаят колко боли, когато си готов да дадеш живота си, а няма дори кой да го вземе...

Нека ни наричат кучки...Нека сме и курви. Ние просто сме жени.
И плачем.
И се смеем.
И сме нелогични.
И не знаем понякога какво искаме.
Но знаем едно и то е, че сме готови на всичко. Да пренебрегнем себе си, чувствата си. През сълзи да стоим и да успокояваме, подкрепяме, разбираме когато знаем, че нас няма да има кой да ни успокои, подкрепи, разбере. Наистина сме готови на всичко за Принца. Който може и да не е СПЕЦИАЛНИЯТ, но ни кара да се чувстваме специално.
Всичко друго е илюзия.

...дори сълзите.

14 март 2011