Той ми каза, че не ме обича, а след това прокара длан по голия ми гръб.
Целуна лявото ми рамо и се изправи бавно и дори с тъга.
Беше странно да го гледам как си тръгва, прегърнал куфара си стар.
Сякаш не исках да си тръгва, а не исках и да спре...
Може би да си сама е по-добре, няма от какво да се страхувам
- в празното легло понякога дори по-добре се спи.
А дали ще се завърне той отново, дали ще съжали за мен?
За това да мисля не си струва.
Каквото беше - беше, а сега
последно сбогом с устни върху топла кожа запечатано с тъга.
28 октомври 2011
Няма коментари:
Публикуване на коментар