неделя, 15 януари 2012 г.

От себе си

Не ме лъжи, че не тичаш насън,
къде си, къде си, къде си-
не се ли откриваш
сред кралици, принцеси,
умора и гняв те водят
надолу, надолу, надолу...

Не мога да видя защо
ти се криеш от себе си,
като след дъжд изведро
някъде в почвата,
превърната в стъкло
и не само умора и гняв те водят
от мъка ти тичаш насън,
и аз ако мога -
ще дойда надолу, надолу, надолу...

 Христо Андонов - Кристо

<3
Нямам навик и не искам да публикувам чужди текстове, особено без да упомена чии са. Но това стихотворение на моя приятел Кристо ме грабна в мига, в който го прочетох. И пожелах да го споделя с Вас. Благодаря ти, Кристо, че ми позволи да го публикувам.  :)

2 коментара:

  1. В първия момент се зачудих - не си писала поезия до сега, по средата си помислих, че това е много лично и много ти, накрсая разбрах, че не е твое, но ти отговаря много. Да е жив и здрав Кристо и ти да си жива и здрава и да си останете приятели още много години.

    ОтговорИзтриване