Защо?

Сещате ли се преди доста (вече) години по БНТ имаше едно детско предаване "Защо? Защо?" За тези от вас, които не се сещат, малко подсказване - по интересен и простичък начин се отговаряше на различни въпроси, които (може би) вълнуват децата. Имаше въпроси към малки деца по темата, както и разиграване на обяснителни сценки от актьори или рисунки. Беше наистина образователно и интересно предаване. Което даваше отговори на доста въпроси "Защо?".
За съжаление обаче в живота няма предаване, което да ти даде правилните отговори. Не и онези правилни отговори, които човек чака. А всеки един от нас си има по един (или няколко) въпроса "Защо?", на които търси и се надява да открие отговорите. Аз не съм изключение. Търся своите отговори - на различни места, с различни хора, в различни ситуации. Някои така и не идват. Други изплуват - смътно, трудно или неочаквано, но променят всичко около себе си. Понякога правят откриването на другите отговори по-лесно, понякога по-трудно, а в други ситуации пък невъзможно. Не защото няма подходящ или правилен отговор, а защото този отговор вече не е нужен или вече ние самите не го искаме.

Вече от доста време аз търся сама своите отговори. Мислех, че те са в мен и трябва да се затворя в себе си, за да ги открия, но сега (може би) мисля, че те са в мен, но ключът към тях е някъде другаде. Може и да е обратното. Може ключът да е в мен, а отговорите да са другаде... Зависи всеки как го усеща. Въпросът е, че едното нещо липсва - вратата или ключа. Няма значение. Ние просто не притежаваме всички отговори... Както не притежаваме и всички въпроси. Затова имам нужда от помощ - от хората, събитията, света около нас. Защото ние сме една малка вселена във вселената на някой друг. Просто така сме устроение.

Затова първата публикация в този блог е "Защо?". Защото се чувствам длъжна да обясня защо правя блог. Не е защото смятам, че имам да казвам нещо кой знае колко велико или умно, а защото това е част от моето ново начало и път към отговорите. Моите отговори. Но може би отговорите и на много други. Не знам колко човека ще "ме четат", но те, ВИЕ, ще четете нещо като дневник. Дневник на усещания, емоции, минало, настояще и бъдеще (евентуално :)) на едно момиче на 23, което предизвиква. Предизвиква новото в живота си. Все пак е и нова година. : ) Но предизвиква най-вече себе си, защото да си имаш блог е доста отговорно и определено е необходимо отдаване. Нещо, от което може би дори малко се страхувам, но винаги съм твърдяла, че съм безстрашна, така че мисля, че ще се справя и с това,

Упс, май стана малко по-дълго, отколкото мислех. Но се радвам, че стигнахте до тук. Може би ще продължите да четете, а може би ще се откажете. Изборът е ВАШ. Но желая на всеки да намери онова, което го прави щастлив. Да открие отговорите си, но и правилните въпроси.

До скоро! (може би... : ))