А аз ще се усмихна. Ще махна пренебрежително с ръка и даже може би ще се разсмея с глас.
Ще видиш колко съм забавна, колко всичко е забавно. Няма да те обвинявам, няма да се обвинявам. И защо изобщо да го правя? Да търсиш или приписваш вина е толкова наивно...Двама сме в играта - не си само ти, не съм само аз.
Истината е, че ни се иска винаги да има виновен, някого когото да обвиним за това, че плановете ни са провалени, за това, че отговорите не ни харесват... За това, че има край.
Който не е по холивудски весел.
Мислиш, че е поредна сцена разиграна? Че ще избухна? Че ще замеря с чиния? О, моля те, това е толкова фалшиво. Можеш да измислиш по-добър сценарии от това... Познаваш ме по-добре отвсеки друг - знаеш кога съм истински щастлива, кога - нещастна. Знаеш в кой момент съм готова да заплача и в кой - готова за битка. Познаваш лицето ми, познаваш движенията на тялото ми. Така ли не позна ума ми?
Не, наистина не те обвинявам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар