Мислех да плача.
Исках да плача.
Мислех да изплача очите си, сърцето си, душата си.
Исках да изплача цялата болка, цялото разочарование.
Исках да изпразня себе си...
Вместо това се усмихнах. Вместо това затворих очи и се изправих срещу себе си. Видях неща, които не исках да виждам. Усетих неща, които не исках да усещам. Припомних си неща, които си мислех, че отдавна вече не помня.
Неща, които не исках да помня.
Но те са част от мен, а аз съм изгредена от тях. Добро или лошо. Красиво или грозно. Мислех си, че трябва да изкореня тези неща, а истината е, че те винаги ще са в мен. Под една или друга форма.
Мислех, че демоните трябва да се прогонватт, а истината е, че трябва да се изправиш срещу тях и...да ги поканиш на чаша чай и любезен, приятен разговор. Трябва да ги опознаеш, да се разбираш с тях и да ги обикнеш. Защото именно те са това, което ти напомня какво си бил, през какво си минал и какво е можело да бъде, АКО... Именно те те предпазват от онова, от което се страхуваш.
Което пък не е задължително винаги да бъде свързванос лошо. :)
Усмихни се на това, което е вътре в теб!
Усмихни се на това, което си!
Ако трябва да промениш нещо - направи го!
Ако трябва да отстояваш нещо - направи го!
Ако трябва да изградиш нещо - направи го!
И най-важното - бъди себе си. А можеш да си себе си, ако опознаеш и обикнеш всяка една частичка от себе си. От целия си ИЗУМИТЕЛЕН вътрешен свят. И не търси силата навън, защото всъщност всичко е вътре в теб. Навън е само светът, който те очаква. С хубавото и още по-хубавото.
Раздай се, но остани верен...
П.П. Благодарна съм на това, което съм имала.
Благодарна съм на това, което имам.
Благодарна съм на това, което ще имам.
Добро или лошо. Защото то е част от мен, а аз съм това, което съм, била съм и ще бъда. Просто обстоятелствата са различни..
Исках да плача.
Мислех да изплача очите си, сърцето си, душата си.
Исках да изплача цялата болка, цялото разочарование.
Исках да изпразня себе си...
Вместо това се усмихнах. Вместо това затворих очи и се изправих срещу себе си. Видях неща, които не исках да виждам. Усетих неща, които не исках да усещам. Припомних си неща, които си мислех, че отдавна вече не помня.
Неща, които не исках да помня.
Но те са част от мен, а аз съм изгредена от тях. Добро или лошо. Красиво или грозно. Мислех си, че трябва да изкореня тези неща, а истината е, че те винаги ще са в мен. Под една или друга форма.
Мислех, че демоните трябва да се прогонватт, а истината е, че трябва да се изправиш срещу тях и...да ги поканиш на чаша чай и любезен, приятен разговор. Трябва да ги опознаеш, да се разбираш с тях и да ги обикнеш. Защото именно те са това, което ти напомня какво си бил, през какво си минал и какво е можело да бъде, АКО... Именно те те предпазват от онова, от което се страхуваш.
Което пък не е задължително винаги да бъде свързванос лошо. :)
Усмихни се на това, което е вътре в теб!
Усмихни се на това, което си!
Ако трябва да промениш нещо - направи го!
Ако трябва да отстояваш нещо - направи го!
Ако трябва да изградиш нещо - направи го!
И най-важното - бъди себе си. А можеш да си себе си, ако опознаеш и обикнеш всяка една частичка от себе си. От целия си ИЗУМИТЕЛЕН вътрешен свят. И не търси силата навън, защото всъщност всичко е вътре в теб. Навън е само светът, който те очаква. С хубавото и още по-хубавото.
Раздай се, но остани верен...
П.П. Благодарна съм на това, което съм имала.
Благодарна съм на това, което имам.
Благодарна съм на това, което ще имам.
Добро или лошо. Защото то е част от мен, а аз съм това, което съм, била съм и ще бъда. Просто обстоятелствата са различни..
2 февруари 2011
Няма коментари:
Публикуване на коментар