Защо музикален бизнес? А защо не?

  „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му”. Не помня кой го беше казал. Веднага мога да проверя в Гугъл, но предпочитам да не го правя. Няма толкова голямо значение. Нямам намерение да си приписвам чужди заслуги. Просто ще използвам нечии думи, в които се крие колкото истина, толкова и абстрактна красота. А и всеки човек има мечти. Някои са грандиозни, други не толкова. Но са мечти. И са лични.

        Когато бях на 15 или може би 16 години имах един странен сън, който помня и до днес. Сънувах, че Еминем идва в България и аз съм му асистентка. Той толкова много беше харесал страната ни и моята работа за него, че ме покани да работя постоянно в екипа му. И ме взе със себе си. Аз станах част от екипа на Еминем. Това беше и продължава да е един от най-хубавите ми и ярки, запомнящи се сънища. Но не ме интересуваше, че бях част от музикалния бизнес, а това, че бях станала част от музиката.

     За втория ми рожден ден баба ми и дядо ми са ми подарили класическа китара. Кремона. Красива и лъскава, сякаш подканяща да я хванеш и да започнеш да свириш.  За съжаление обаче, когато станах на възраст, подходяща за свирене на китара, родителите ми не ме записаха на уроци. И до ден днешен няма отговор защо. Пеенето беше другия ми коз. За жалост обаче твърде несигурен и крехък в сравнение с истинските таланти. И с това се изчерпиха възможностите ми за среща очи-в-очи с Музиката далеч от пеенето пред огледалото или денонощното присъствие на слушалки в ушите. И всъщност Музиката заема много важно място в живота ми. Тя живее в мен и е по-силна, отколкото дори мислите ми понякога. Няма място, усешане, събитие или човек в живота ми, който да не свързвам с някоя песен или мелодия. Когато съм тъжна – слушам Музика, когато съм щастлива – слушам Музика, когато работя – слушам Музика, когато се забавлявам – слушам Музика, докато пиша това есе – слушам Музика. И не деля Музиката на стилове, а на усещания, които тя ми носи. Така в листата ми с песни може сега да звучи нежна балада на Браян Адамс, а след нея да се пусне разтърсващия тежък звук на Рамщайн. След тях може да се чуят хитове на Бийонсе или Лейди Гага и да ги последва дрезгавият глас на Кърт Кобейн в “Where Did You Sleep Last Night” от MTV Unplugged концерта от вече далечната 1993 година. А може да звучи и нещо съвсем непознато като джаз или етно вариации. За мен Музиката е универсален език. Тя е една, само формите й са различни. И всяка една форма е съвършена сама по себе си. Разбира се лесно мога да започна да изброявам неща, които ме дразнят, които не одобрявам, които не приемам или разбирам. Но защо да го правя? Наистина, защо да го правя? Дори и да не е по личния ми вкус, всяка музика заслужава да съществува, защото има хора, които влагат сърцето и душата си в нея.  В музиката като изкуство няма нещо, което да не ми харесва, дори и да не го приемам. Мога да кажа за нещо, че не ми харесва, но за мен това няма особено значение, Всеки човек си има вкус и очаквания от музиката, Просто моите са огромни, но по-огромна е любовта ми към нея. Затова и очакванията не са важни, те са просто част от насладата... Или поне така би трябвало да е.

           Музиката е усещане. Музиката е енергия. Музиката е магия. Колко клиширано звучи, нали? Дори и така е какво по-различно би могло да се каже за музиката? Чудя се и защо изобщо да се опитваме да дефинираме хубаво или лошо в музиката. В крайна сметка в някаква степен всичко опира до вкус.  Ще си позволя да цитирам един скъп за мен човек, който описа музиката по възможно най-истинския начин. „Музиката е божественоподобно средство. Нещо, над което нямам власт, което не променям, насочвам или създавам в моя случайи въпреки това го приемам като нещо свое. Музиката е като градивен елемент от ДНК-то ми, Засилва силните черти на характера ми, потъпква слабите. Дефинира ме. Индивидуализира ме. Създава ми място в претъпканото общество. Музиката е синергия, животинско, пулс, ритъм. Музиката е социален феномен и е достъпна за всеки. Няма нужда да си образован, богат, за да слушаш. Музиката продължава да е най-експресивната форма на изява. Средство за пренасяне на послания, катализатор на енергии. Обединител на хора. Въпросът е защо музиката я е имало винаги, продължава да я има? И няма да изчезне най-вероятно.” Аз бих добавила, че едва ли отговорът на този въпрос е толкова важен. Важното е, че я има... 

     И така израснах с мечтата за Музика. Всеки ден, всеки час, всеки повод. И след като не мога да „съм” Музиката, ми се ще поне да съм „в” Музиката – до талантите, които я създават и изпълняват – и да им помагам. Музиката не е бизнес. Музиката е усещане. Но светът е превърнат в пазар, на който всичко се купува и продава. Дори изкуството, дори изкуството на Музиката. Защо искам да уча Музикален бизнес ли? Наречете ме егоист, но аз искам да съм част от това изкуство. Не заради парите, не заради купоните, не заради облагите, а заради любовта си към Музиката. Защото искам да съм част от Музиката. И като не мога да я създавам или изпълнявам, поне да съм около нея; да съм до хората, които я носят в сърцето си толкова силно, колкото мен. Това е моята мечта. Колко голяма ме прави тя?