петък, 23 март 2018 г.

Ще бъдеш ли причина
за горчиво вдъхновение
когато,
изплаквайки очите си,
душата ми се лее на листа
ще бъдеш ли причина
за безсънната ми нощ,
когато,
вместо с тебе слети,
сама се взирам в лампата като молец
ще бъдеш ли причина
за безсилие в дните ми
когато телефонът няма да звъни...
А беше ти причина
за щастливо пърхане
на пеперудите,
носещи се из главата и корема ми
И беше ти причина
за дъгата в душата ми,
изпълваща
деня ми със звезди
не знам дали те имам
или нямам
лутам се из лабиринт
но знам - беляза ме,
остави ме
на друг да не принадлежа. 

събота, 12 декември 2015 г.

Погром


И сбърках. 
Направих грешна стъпка и след това -
Погром.
Излишни думи.
Излишни извинения.
Излишна излишност.
И събираната
Векове наред на сила и телешка мнимост
Солена сълза се откърти.
И повлече след себе си масивната стена
От празни обещания 
И кухи надежди.
И пламъкът плах, едва разгорял се
Превърна се бързо в страшна стихия
Огън и вода в едно да се обединят
Не е лесно, но се случва.
И оставят само бледа следа
На някога цъфтяла нива...


четвъртък, 28 май 2015 г.

В мене е...

Губя центъра си
и пропадам в неизвестна равнина
как може да съм така глупава
и сама да си го причиня
не търся извинения
не искам гръмки думи
нито нечии сладостни слова
искам само малко щастие
Да се вклини във всекидневния живот
Не търся принц - не съм принцеса
но нали дори Жасмина намери своя Аладин
и няма как - ще търся
дори в Библията го пише
Който търси, той намира
Религиозна ли съм?
По-скоро не
макар в сърцето си да нося Бога
А Бог любов е - любовта тогава е в мен?
Но ще се наложи да поспоря
Каква любов, щом центърът го няма.

събота, 9 май 2015 г.

Косата ми

Казваш, че обичаш жени с дълги коси.
Затова ли мен не ме обичаш?
Казваш, че моята ще порасне.
Тогава ще ме забележиш ли?
Едва ли ще ти е мъчно, когато се случи,
щом не усещаш, че вече ме губиш.
Казвах ти, че имам нужди -
молех, търсех те, говорех.
Всеки път една и съща - 
била съм просто заблудена.
Разсейваш ме за ден, за два, за три,
а после пак е същото - 
май заблуденият си ти.
Сега си несигурен - това ми показваш
Независимо, че упорито убеждаваш,
че само си въобразявам.
Мога ли да чакам с някаква надежда
косата ми по-бързо да те удовлетвори?
Да ме погледнеш със възхита,
да ме погледнеш със любов
и когато пръстите заровиш,
да съм доволна, че доволен си от мен.

Аз ли съм в грешка? Отново!
Как не ми омръзна...

Но защо да се надявам -
моята коса едва ли ще те промени.
По-добре е без да съжалявам
за някой друг да я отрежа.

вторник, 5 май 2015 г.

Обикновено

Зарежи ги тия
възвеличения любовни -
колко съм красива,
как милион звезди ще ми свалиш.
Искам нещо просто да направиш.
Пример? Ето ти, веднага - 
нарежи ми купа с плодове. 
Посрещни ме със усмивка
след дълъг тежък ден
и дай ми глупава наглед причина
за смях, за безгрижие и за почивка -
да забравя всичко с изключение на теб.
Пусни ми филма, който искам
дори за тебе филмът да е "зле".
Остави ме, ако искам да поплача,
и без ирония гушни ме ти.
Без причина картичка ми подари
Остави цветята, нека да живеят
Да имат дивите пчели
от къде прашец да си събират.
С мене градинарствай на балкона
дори досада да намираш
не си мисли, че не те усещам,
но тази твоя жертва значи
Твърде, твърде много, знай.
Подръж ръката ми, докато заспя,
а после гръб ми обърни.
Дори така застанал
да знам, че мой си -
да мога в тебе да се сгуша
да ме приспива аромата на косата ти.
И помни, каквото аз от тебе искам
каквото искаш аз не теб ще дам.