Не искам да заспя, ако ти не си до мен...
А ти не си.
Теб те няма.
Някъде далеч си, макар на сантиметри да стоиш.
Пресягам се да те докосна, но докосвам само празнина.
А ти лежиш до мен, загледан в тавана. И с мълчание ме гониш.
Днес ми каза, че обичаш, когато съм до теб,
а часове по-късно, уви, оказа се, че предпочиташ да си сам.
Обръщаш се към мен, поглеждаш ме с тъга.
Искаш ме до теб, но предпочиташ да си сам.
Искаш ли да го повторя?
По-добре ли е така?
Аз да ти го кажа, за да ти спестя труда.
Галиш ми лицето, усмихваш се едва.
А мислиш ли за мен реално или това е просто суета?
Ще ме прегърнеш, знам, ще ме целунеш.
Ще ми прошепнеш нежни думи да заспя, а после...
Ще си тръгнеш. Ще си отново празнина.
А как не мога аз да спя, когато ти не си до мен...
Едва на сантиметри легнал от моето сърце.
Няма коментари:
Публикуване на коментар