Затова ли мен не ме обичаш?
Казваш, че моята ще порасне.
Тогава ще ме забележиш ли?
Едва ли ще ти е мъчно, когато се случи,
щом не усещаш, че вече ме губиш.
Казвах ти, че имам нужди -
молех, търсех те, говорех.
Всеки път една и съща -
била съм просто заблудена.
Разсейваш ме за ден, за два, за три,
а после пак е същото -
май заблуденият си ти.
Сега си несигурен - това ми показваш
Независимо, че упорито убеждаваш,
че само си въобразявам.
Мога ли да чакам с някаква надежда
косата ми по-бързо да те удовлетвори?
Да ме погледнеш със възхита,
да ме погледнеш със любов
и когато пръстите заровиш,
да съм доволна, че доволен си от мен.
Аз ли съм в грешка? Отново!
Как не ми омръзна...
Но защо да се надявам -
моята коса едва ли ще те промени.
По-добре е без да съжалявам
за някой друг да я отрежа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар