Той спи до мен.
А аз дори не мога да затворя очи.
Мисля и премислям. Какво правя до него?
Какво той прави до мен?
Какво изобщо правим заедно?
Заедно...
Това не е дума за нас.
За нас е думата съвместно.
Всеки сам за себе си и общо благо.
Съществува ли такова?
Къде съм аз и къде е той?
Думите му са красиви, но делата ме изпълват със страх.
Не защото не са красиви, а защото друго виждам в тях.
Съдбата наистина може да е кучка.
И да ни изпитва всеки, всеки път...
Тя ме мрази.
Той спи.
А аз...аз търся вдъхновението, което ме открива.
Няма коментари:
Публикуване на коментар