Погром

И сбърках. 

Направих грешна стъпка и след това -

Погром.

Излишни думи.

Излишни извинения.

Излишна излишност.

И събираната

Векове наред на сила и телешка мнимост

Солена сълза се откърти.

И повлече след себе си масивната стена

От празни обещания 

И кухи надежди.

И пламъкът плах, едва разгорял се

Превърна се бързо в страшна стихия

Огън и вода в едно да се обединят

Не е лесно, но се случва.

И оставят само бледа следа

На някога цъфтяла нива...

В мене е...

Губя центъра си
и пропадам в неизвестна равнина
как може да съм така глупава
и сама да си го причиня
не търся извинения
не искам гръмки думи
нито нечии сладостни слова
искам само малко щастие
Да се вклини във всекидневния живот
Не търся принц - не съм принцеса
но нали дори Жасмина намери своя Аладин
и няма как - ще търся
дори в Библията го пише
Който търси, той намира
Религиозна ли съм?
По-скоро не
макар в сърцето си да нося Бога
А Бог любов е - любовта тогава е в мен?
Но ще се наложи да поспоря
Каква любов, щом центърът го няма.

Косата ми

Казваш, че обичаш жени с дълги коси.

Затова ли мен не ме обичаш?

Казваш, че моята ще порасне.

Тогава ще ме забележиш ли?

Едва ли ще ти е мъчно, когато се случи,

щом не усещаш, че вече ме губиш.

Казвах ти, че имам нужди -

молех, търсех те, говорех.

Всеки път една и съща - 

била съм просто заблудена.

Разсейваш ме за ден, за два, за три,

а после пак е същото - 

май заблуденият си ти.

Сега си несигурен - това ми показваш

Независимо, че упорито убеждаваш,

че само си въобразявам.

Мога ли да чакам с някаква надежда

косата ми по-бързо да те удовлетвори?

Да ме погледнеш със възхита,

да ме погледнеш със любов

и когато пръстите заровиш,

да съм доволна, че доволен си от мен.

Аз ли съм в грешка? Отново!

Как не ми омръзна...

Но защо да се надявам -

моята коса едва ли ще те промени.

По-добре е без да съжалявам

за някой друг да я отрежа.

Обикновено

Зарежи ги тия

възвеличения любовни -

колко съм красива,

как милион звезди ще ми свалиш.

Искам нещо просто да направиш.

Пример? Ето ти, веднага - 

нарежи ми купа с плодове. 

Посрещни ме със усмивка

след дълъг тежък ден

и дай ми глупава наглед причина

за смях, за безгрижие и за почивка -

да забравя всичко с изключение на теб.

Пусни ми филма, който искам

дори за тебе филмът да е "зле".

Остави ме, ако искам да поплача,

и без ирония гушни ме ти.

Без причина картичка ми подари

Остави цветята, нека да живеят

Да имат дивите пчели

от къде прашец да си събират.

С мене градинарствай на балкона

дори досада да намираш

не си мисли, че не те усещам,

но тази твоя жертва значи

Твърде, твърде много, знай.

Подръж ръката ми, докато заспя,

а после гръб ми обърни.

Дори така застанал

да знам, че мой си -

да мога в тебе да се сгуша

да ме приспива аромата на косата ти.

И помни, каквото аз от тебе искам

каквото искаш аз не теб ще дам.

Миг

Сама съм.

В стаята. 

В нощта.

В моята Вселена.

Онази във гърдите 

и в мозъчните ми полукълба.

Слушам звуците на тишината.

Тъма обагрена във лунна светлина

И птици пеещи на тъмнината,

така ласкаво ги приютила.

Теб те няма

В мен, 

до мен, 

отвъд чертата в ляво,

излизаща някъде от шестото ребро.

Чертата, която описва свят

без теб,

без мен,

без нас.

А може ли да начертае

дъга, не само от седем цветове

в свят кристално чист и бляскав,

с хоризонт навсякъде различен и еднакъв.

Свят, където Слънцето лениво се събужда,

за да се влюби в своята Луна.

Ще дойдеш ли?

Ще седнеш ли до мен?

Спокойна съм. 

Не те притискам - 

ти също имаш своя свят.

Разкажи ми за нощта си

със петте си сетива

как очите се затварят,

за да прогледнат отвъд предела на реалността.

Дали моите птици ти пеят,

за своите красиви светове

или друг те спохожда

на друго място да те отведе.

И нашата пресечна точка

допирната на наште светове

ще бъде нощна песен

привършващ миг на сутринта.

Денят ще чака звездите

без шанс за миг да ги види.

А ти чакай ме някъде там, до безкрая,

С обещание за вечен миг.

Сюжетно

Имам своите навици.

Нямам все още

Изграден стереотип.

Не си падам по забраните

без значение дали са за добро.

Понякога не мога да повярвам

В кашите, в които се забърквам

Твърде нагласено ми изглежда

Живот като на филм

Без хепи енд (все още)

И множество обрати

Без право на замяна.

А уж със скучноват сюжет

И дребни, весели шеги

Ей така, за да разнообразяват

Липсват само зад кадъра аплаузите.

Понякога ги пускам във главата си.

Критиците не си падат по комедии

Само драмата им приляга

Не че мисля да съм безкритична,

Но предпочитам да се забавлявам.

Но за навиците тръгнах да говоря

Лични фундаменти и устои.

Но навиците могат да се моделират

Нищо, че някой каза, че е невъзможно.

Пробвам, пък каквото стане

Не искам да съм като по калъп. 

Търся си майстора 1

Трябва да спра.

А нямам спирачки.

Обичай ме, докато съм тук.

Очаквам да се блъсна.

В теб?

В стена?

В липсата на баланс.

Знам ще стана,

Ще се поизтупам.

И пак ще тръгна. 

С бясна скорост.

Уморих се от спокойствие

И от плавни стъпки.

Плаша и учудвам.

В това съм най-добра.

А после ставам явно скучна,

Когато видиш, че всъщност съм добра.

Не ставам май за тази работа

Повредена съм, както си личи

Прекалено много пъти съм се блъскала

И бронята ми е доста изкривена

Но продължавам всеки път

Няма кой да ме довърши.

докосната съм от безсмъртие

Ще оцелея и след теб. 

А можеш ли да бъдеш майсторът,

към когото карам от години? 

14-празнично

Защо не искаш да ме погледнеш?

Може би ти омръзнах...

Вече?

Така бързо ти угасна страстта,

А си мислех че си нещо...

Доста повече.

Сега стоя в 12 без нещо

Преди полунощ

Беше петък 13-ти,

И още някакви минути

Ще е.

Банално.

Февруари е месецът,

Знаеш.

Не съм за празника.

Без причина

Вино пия и правя любов.

Но ти си различен.

Говориш за дати и помниш числа.

Знаеш кога е била 

Последната среща, къде

И как си докарал

Тялото, лицето ми

До буквата О.

Но днес си различен

Нямаш търпение

Да ми затвориш 

И друг номер след това да набереш

Няма друга,

При жена не отиваш.

Аз съм твоята жена.

Не искаш?

Отказваш ми?

Нямало, казваш, любов...

Февруари е месецът

А аз ще те поздравя

С друга дума,

Започваща с буквата Ф...

Тримата

Те са трима

Аз - една.

Уж ме искат -

По равно ли?

Едва ли...

Никой за другия не знае.

Аз не знам защо

Занимавам се

С тях,

Но всеки има си по нещо,

Което прави го специален.

Единият - идеалният любовник,

Нощите какви са с него..

Другият - ах, само сато ме погледне

Направо подкосява коленете.

Третият е сладкодумник

Всеки разговор е чудо.

И какво да правя по средата,

Щом един не мога да си избера.

Те всички са чудесни,

Повече, отколкото една жена

Може даже да мечтае.

И каквото и да кажа

Да ги опиша ще е малко.

Жалко само, че накрая

Никой няма да е единствен

И докрая...

Не, не им изневерявам -

На никого не съм се клела.

Те ме искат - 

просто съм трофей.

Сериозността не им отива,

Само забавление им е в главата.

Ако искрени те бяха,

Нямаше да има друг.

От другата страна

Казваш,че време има за всичко,

Може би няма само за теб и за мен.

Далеч си ти, далеч съм и аз

Гравитацията ни тегли към собствения свят.

Откривам причини да се тласкам към теб

Макар и грешни, и грешно да е всичко това

Да бъда щастлива - измамно? 

Понякога за час, понякога за два.

И път ще намеря, ако шанс ми дадеш, 

Не бързаш, но чакаш някой друг, не и мен.

Ако животът е река 

и аз съм тук на брега

Теб те виждам отсреща,

но нямаме сал, ни мост или лодка.

Говориш ми много, искаш ме уж,

Но посегна ли към теб, бягаш назад.

Но нещо те връща, обръщаш глава

И тъкмо те стигам, протягам душа

А ти се извръщаш 

И оказваш се от другата страна...