Из някъде там

Ровя се из няк'ви стари хронологии,
ровя се из собствената си глава.
И спомени, уж отдавна избелели,
излизат със параден ход.
Неща забравени, отминали,
неща, които дори не искам и да знам
се връщат, сякаш канени,
специално на по чаша чай.
И срещам се,
отново,
със сенки и с усмихнати лица.
Срещам се с пропуснати вечери
и незаслужени закуски.
Летят едно след друго
имена, събития, случайни срещи 
или планувани излизания
и сменят се със бясна скорост
часове на щастие
и часове, изпълнени с тъга.
Пропуснати възможности,
моменти, когато казвала съм "не".
Моменти, когато казвала съм "да",
били то добри или пък не.

И ти беше там.
И той, и той, и той.
И аз. Измежду всички вас.
Понякога объркана
понякога въодушевена,
понякога малко тъжна,
понякога решителна.
В повечето случаи безстрашна. 
И винаги стискаща и пазеща
по мъничко от всеки миг.

Дали е за добро е спорно...