Вяра в невъзможни чудеса

А аз вярвам. И това е най-голямата ми грешка.
Вярвам в теб
и в това,
че невъзможносто
може и да е възможно.
Вярвам в нечестно сините ти очи,
които честно ме гледат
понякога
твърде
спокойно.
Вярвам в усмивката ти,
вярвам, че за мене е искрена.
Вярвам, когато поправяш ме,
ако случайно или нарочно греша.
Вярвам, когато към мене протягаш ръка
и докосваш с върха на пръстите си
лицето и непокорната ми коса.
Вярвам, когато смееш се,
ако нещо глупаво или забавно твърдя.
И искам и ти да повярваш,
макар че вяра няма в теб.
Ако можех да те накарам да вярваш,
ако можех с вяра да те заразя,
щеше смисъл да има
да вярваме
и двамата,
да вярваме в чудеса.
И щеше да е нашето
чудо възможно
за мен, за теб и за нас.
Но само един като вярва,
само аз,
остава си вяра без сила,
вяра в невъзможни чудеса.