Планетарно

Ти ли ще си моят демон,
Пред когото ще склоня глава?
Ти ли ще си този, дето
Най-накрая ще ме укроти?
Нямам сили да се боря.
Ти ми ги изпи
и вдигаш за моя сметка
низ от наздравици.
Готова съм да ти се дам
Само да ме пожелаеш,
Но така, че всичко в мене
Твойто име да крещи.
И без това натам отивам
Готова съм за тебе да мълча
И гледайки те във очите,
Със всичко да се съглася.
Не ми се случва често
Не съм от тихите води -
Обичам да се смея силно,
Обичам даже да боли.
И макар че съм несигурна
Дали те искам истински
предпочитам  да ме пробваш
Отколкото да те оставя на страни.
Усещам те, че сме еднакви -
Две откъснати вселени,
Свързани с невидим път,
Който малко е накъсан,
Но все още здраво ме държи.
Ти си като мене същи
И гравитирам аз около твойта ос.
Знам присъдата е лесна.
Ще ме притеглиш ли?
Или ще ми обърнеш гръб?

Не вярвам

Не си падам много по любовта.
Нито пък по филмовия "хепи енд".
Не съм и много романтична -
колкото да си запаля свещ,
докато допивам чаша вино.
Не мога да открия смисъл
в обясненията, вечна ревност
или наизустена нежност.
Може би защото съм виждала само това...
Не върви да обвинявам.
Нито да се самосъжалявам.
Далечни са ми тези мисли
и последствията от тях.
Не съм мома,
още по-малкото пък стара.
Не съм видяла всичко от живота,
интересно ми е, но без розовите очила.
Компромис след компромис -
винаги на някаква цена,
и звуча като проклета феминистка
- напротив, много даже съм добре.
Понеже знам повече, отколкото говоря
и оставям изненади за околните, и понякога за мен.
Но проблем, ако го има,
мога да открия навсякъде, не само в себе си.
Фалшивото е лесно -
едва на крачка лицемерие стои.
А аз съм брутално истинска,
често обвинявана в наивност.
Онази тънка граница
между, което от детското стои,
и жадните устни на млада жена.
Не се подчинявам на норми -
следвам вътрешния си часовник
и когато искам нещо,
гледам да го получавам.
Защото ми омръзнаха игри
и по рождение определени роли.
Не ща да чакам принцове,
предпочитам да яхна ламята
и с нея да полетя някъде,
отвъд правилата.
Защото смирена не мога да бъда,
освен, ако някой не ме укроти.
Но тогава аз ли ще бъда,
ако на него се отдам?
Усещанията ми се менят,
но знам, че в любовта не вярвам.
С някой друг - едва ли.
Моята. Единствена. Голямата.
Нея искам да усещам.
А когато се наситя,
ще си помисля за компромис.

Не, не вярвам в любовта.
А тя... вярва ли в мен?

Нека бъда дума

Мога ли да пиша без да спра?
Да пиша без да усещам умора, глад, студ?
Да изпиша всички думи на света?
Да прекроя вселената в думи?
Да превърна думите в енергия, а енергията в думи?
Мога ли да пиша така, както никой досега не е писал?
Да насочвам мисли в думи?
Да променям съдби с думи?
Да спасявам животи с думи?
Мога ли да създавам и руша само с думи?
Да съм объркана,
банална,
превъзбудена,
скучна,
изгаряща,
любима,
желана,
облечена само с думи?
Мога ли да бъда дума - една единствена и всички думи в една?
Да бъда вещица с думи вместо с метли, казани и черни котки?
Магьосница с думи вместо магическа пръчка?
Мога ли да крия себе си в думите, както крия тях в мен?
Изкусителка с думи, вместо сласт?
Любовница с думи, вместо целувки?
Любима с думи, вместо любов?
Мога ли?

Протягам ръце. Но всички думи вече са в мен. 
Унищожават ме бавно, за да се родят.
И след мен ще останат, ако някой ги пожелае.
Казани или недоизказани.
Сега,
завинаги,
никога.

Нека бъда твоята дума...

Играчка

Каза ми да бъда тиха,
Да не издавам даже стон.
Каза ми, че ако мръдна
Ще изгубя златния си трон.
А аз момичето му съм любимо -
Играчка за самотни дни,
Когато нищо друго
Не може му достави мир.
Иска винаги да съм послушна
Да изпълнявам и да кимам със глава,
А ако нещо се обърка, да се извиня
Не само с думи или пък дела.
Иска сърцето ми да му принадлежи
И когато му е скучно
Без да се замисля да го мачка
Само колкото да отмори.
А когато се насити,
Праща ме обратно в ъгъла,
Където, без да се оплаквам,
Покорно чакам си реда.
Стоя си пак самичка свита
И гледам скришом важните дела,
Които го делят от мене
Въпреки че правя се, "не знам"...
И пак повтаря ми да бъда тиха,
Защото звуците издават ,
Че аз не съм играчка,
А влюбена жена.