Ще си остане между нас

А светлините бяха приглушени
и силна музика ехтеше,
познах те по това, че сам си
макар от хора да бе заобиколен.
Смееше се с тях и наздравици
вдигаше. Танцуваше с жени
и гледаше ги толкова безсрамно.
Но нещо в тебе беше скрито
и невидимо за тях.
Познах те по дълбоките очи
и по ръцете, които
неспокойни бяха -
все към телефона ти посягаха
и някак неестествено
уж по ритъма барабаняха.
Гледах те настойчиво
и може би или пък неслучайно,
чаках погледа ти аз да засека.
Да прочетеш в очите ми това,
което устните искаха да ти покажат.
Не си мисли, че често ми се случва.
Не съм невинна, но настрани стоя
защото всъщност съм порочна
и в мислите си, и в ума...
Лошо ли стои ми усмивката
на леката жена?
Защото за тебе мога да я изиграя
и набързо да заформя флирт,
но ти това не заслужаваш,
а само да ти кажа, че ще бъдеш мой.
Затова към тебе се насочвам
и чакам твоя знак -
да се приближа или да се скрия
и да знам какво ще стане тази нощ.
И когато към вас или към нас ще тръгнем
знаем, че няма да сгрешим,
защото каквото и да стане,
ще си остане само между 4 стени
и между нас.

Не бързай да бягаш.
Не си мисли, че искам само теб..

Прашинка чувство

Искам да съм вдъхновение.
Може би нечие моментно умопомрачение.
Може би само движение,
уловено с периферното зрение.
Причина,
връзка,
следствие
и нечие велико творение.
Но вдъхновението има нужда от значение.
Може би и от признание.
Прашинка чувство, отличаваща го от
всяко останало присъствие
или отсъствие.

Искам да съм вдъхновението твое.
Цветове или пък черно-бяло,
идеи, мисъл, действие.
И някъде по пътя да втъкаваш
и мъничко от твоето усещане за мен.
Не искам да си влюбен.
Любовта ни оглупява.
Тя трябва да е в ума и във сърцето.
По принцин, не само в разни пеперуди.
Преоткривай ме и
преоткривай себе си със мен.
И преди да кажеш за егото ми нещо,
не държа да съм единствена една.
Вдъхновението е вечно,
само формите му се менят.
Но там, където си оставил мен,
не пускай друга, не променяй
и усещането заключи
- него го пази от всички.

Неочакваното очаквано

Знаеш ли от колко време те чакам?
Протягам към нищото ръце,
очаквайки там да те има.
Но теб те няма.
Ти преследваш мечти.
И тайно заради това те мразя.
Не, не съм такава -
не е защото не ме търсиш ти,
а защото в миг, когато те срещнах,
главата ми сякаш изпразни се,
и там остана само твоя лик.
И всички мои ****** мечти
започнаха за теб да мечтаят.
Как отчайващо звучи...
Мразя и себе си заради това.
Онази, която високомерно
гледаше любовта
и живееше сама за себе си.
Която беше прегърнала самотата
и се чувстваше
с нея като на луксозен курорт .
Сега всичко е друго.
Сега чакам някакъв знак
и ти, глупаво човече,
си част от това.
Но не, няма да се моля
и няма да страдам
като глупачка от някакъв филм.
Аз твърде горда съм
и, знаеш, понякога даже високомерна
и дори да ми коства много,
отново маска ще надяна пред теб.
Но едва ли ще има причина,
защото за щастие умея да се владея
и ще продължа да съм аз.
Ще продължа да мечтая,
ще продължа да творя.
И ако случайно намерим се
в някоя обща мечта,
без условности грабвам те
преди дори да отвориш уста.

На всяко силно момиче

Тя е силна.
И рядко моли за помощ.
Тя е безстрашна.
И пред никого не свежда глава.

Няма кой да я спре.
Няма кой да ѝ каже "не".
С една усмивка покорява сърца,
а щом реши -
ще се изкачи и на Еверест, на върха.
Без да има нужда
някой да я държи за ръка.
Обича свободата,
обича да бъде сама.
А когато сме смее
ехото оглася света.
Може да бъде нежна.
По-нежна от капка роса.
Може да покаже и нокти,
ако  си струва труда.
Топла е като летен ден,
и би се раздала до края
без причина дори.


Когато е тъжна,
сякаш нещо в нея блести
и нелогично, това ѝ носи
някаква странна наслада.
Защото, както обича да казва,

за всичко си има причина.
Дали ще се затвори в себе си
или целият свят ще разбере.
Ще го изживее -
понякога силно, понякога не.

А когато готова е,
отново усмивки ще подарява
и ще се впуска в непознати светове.
Някога ще порасне,
ще бъде вече жена.
И как ѝ се иска
годините да се променят,
никога тя.

Повече от мъж

Поредни глупави извинения
за изказани
или неизказани думи.
За това какво
или как правя,
за това каква съм
щом се ядосам.
Не ме искаш такава.
Не ме искаш
независима и силна.
Искаш да съм послушна,
момичето, което само
мило се усмихва.
Искаш да съм опора,
но не искаш
аз да съм тази,
която има нужда от такава.
Някога щях да преглътна.
Някога щях да призная,
че грешката, макар и не вярна,
е само в мен.
Но вече такава не съм.
Вече не скланям лесно глава
и за добро или за зло
предпочитам да казвам Не
пред Да.
Ако искаш игрички
и  да се правиш на мъж
това е чудесно. Прав ти път.
Както поканих те
в малкия си свят
така и мога да те изгоня
без капка страх.
Няма с какво да ме хванеш
или да ме заплашиш -
самотата приятелка ми е,
ако още не си го разбрал.
И не, слаба без мъж не съм
и никога няма да бъда,
защото, да знаеш,
аз мога да бъда даже повече мъж.