Прашинка чувство

Искам да съм вдъхновение.
Може би нечие моментно умопомрачение.
Може би само движение,
уловено с периферното зрение.
Причина,
връзка,
следствие
и нечие велико творение.
Но вдъхновението има нужда от значение.
Може би и от признание.
Прашинка чувство, отличаваща го от
всяко останало присъствие
или отсъствие.

Искам да съм вдъхновението твое.
Цветове или пък черно-бяло,
идеи, мисъл, действие.
И някъде по пътя да втъкаваш
и мъничко от твоето усещане за мен.
Не искам да си влюбен.
Любовта ни оглупява.
Тя трябва да е в ума и във сърцето.
По принцин, не само в разни пеперуди.
Преоткривай ме и
преоткривай себе си със мен.
И преди да кажеш за егото ми нещо,
не държа да съм единствена една.
Вдъхновението е вечно,
само формите му се менят.
Но там, където си оставил мен,
не пускай друга, не променяй
и усещането заключи
- него го пази от всички.