Знаеш ли от колко време те чакам?
Протягам към нищото ръце,
очаквайки там да те има.
Но теб те няма.
Ти преследваш мечти.
И тайно заради това те мразя.
Не, не съм такава -
не е защото не ме търсиш ти,
а защото в миг, когато те срещнах,
главата ми сякаш изпразни се,
и там остана само твоя лик.
И всички мои ****** мечти
започнаха за теб да мечтаят.
Как отчайващо звучи...
Мразя и себе си заради това.
Онази, която високомерно
гледаше любовта
и живееше сама за себе си.
Която беше прегърнала самотата
и се чувстваше
с нея като на луксозен курорт .
Сега всичко е друго.
Сега чакам някакъв знак
и ти, глупаво човече,
си част от това.
Но не, няма да се моля
и няма да страдам
като глупачка от някакъв филм.
Аз твърде горда съм
и, знаеш, понякога даже високомерна
и дори да ми коства много,
отново маска ще надяна пред теб.
Но едва ли ще има причина,
защото за щастие умея да се владея
и ще продължа да съм аз.
Ще продължа да мечтая,
ще продължа да творя.
И ако случайно намерим се
в някоя обща мечта,
без условности грабвам те
преди дори да отвориш уста.
Няма коментари:
Публикуване на коментар