Най-хубавата нова година...

Знаеш ли какво ми се случи? Мечтаех наяве. Не ме ли разбираш? Ами мечтаех, но в същото време мислех и за това, за което мечтаех. Сякаш беше спомен от бъдещето, който сега изживявам. С всичките си му там особености и донякъде нелогични детайли. Изпипвах картините в главата си, но все пак гледах да не ги правя прекалено съвършени. Спомените не винаги са такива. За истинските говоря...
Искаш ли да знаеш какво видях? Да, защо да не ти разкажа? И ти беше там. Даже май беше основна фигура. Да, все едно не мечтаех за себе си, а за нас. Не, не, не за нас като за "нас", а просто за Нас.
Аз и ти.
Ти и аз.
И останалия, останал на заден план свят.
Навън беше топло, но беше зима. Слънцето грееше през прозореца. Имах пране в стаята. Явно току-що го бях извадила от пералнята...
Да, пране! Нали ти казах, че всичко беше като спомен, не като сцена от филм. Иначе нямаше да е истинно.
Да, именно тези дребни битовизми правят живота реален. Съвършенството е утопия в този свят.
Какво? Не, за видението си говорех. О, да, видение е хубава дума. И е подходяща за случая. Добре де, знаеш, че обичам лиричнити отклонения, но хубаво, няма повече да се отплесвам.
Та за прането. Да... Ами то си стоеше там и аз го простирах. Беше ми студено, за да го извадя на терасата. Е, да де, казах, че навън е топло, но беше зимата. А зимата топло е, когато има слънце и е поне 10 градуса, но това не означава, че ще се разхождам да простирам навън. Или че на мен ми е топло... Остави сега това. Ще слушаш ли или да спирам? Добре тогава.
И аз се занимавам с дрехите и в един момент идваш ти. Започваме да си говорим за дреболии и за "довечера". Довечера си е довечера - 31 декември. Да, щяхме да празнуваме нова година заедно. Не, нямаше да има купон. Щяхме да си правим пикник. С книги. Не, нямаше да ги ядем, щяхме да си четем един на друг. Да, точно това, което чу. И как така къде пикник? В стаята много ясно. Нищо де, по-нетрадиционно. Няма да сме като от коледен филм, я. Въобще не ме слушаш внимателно! После, както беше още светло, стана вечер. И пикникът започна. Имаше плодове и сирена, вино, за теб имаше и месо. Не, не бяха сандвичи с пуешко... Бяхме готвили. И баница с късмети си имахме. На теб ти се паднаха паричката, нова кола и пътуване. За мен останаха здравето, любовта и къщата. Смяхме се, че ти ще си богат и с новата си кола ще обикаляш света, а аз ще стоя вкъщи, ще ти правя заклинания за любов и ще ти пазя здравето. Поне психичното и нервите, защото ще стоя далеч от теб. Аз се заядох, че няма да те пусна вкъщи, а ти ме затапи, че с многото пари, които ще имаш, ще си купиш по-хубаво "вкъщи". Аз обаче не ти останах длъжна - казах ти, че по-хубаво вкъщи от нашето няма да намериш. Ти се засмя. Бях готова за ответен удар. А ти кимна и се съгласи. Погледна ме нежно..и ме целуна...
Какво? Защо пак ме прекъсваш? Да, да, помня какво казах, че не е било видение за нас като за "нас", а просто за Нас. Излъгах. Съди ме! Тихо сега. Има още.
Продължихме с вечерята. Между другото на пода беше доста удобно. Бяхме събрали много възглавници.
Нямаше музика. Само ти, аз и куп книги - романи, очерци, разкази, поезия...
Ти ми четеше стихове, аз ти четях кратки разкази. Никога не ме е бивало с поезията. Особено с четенето й на глас, но ти... При теб е друго. Ти улавяш ритъма на автора, вливаш се в думите, преоткриваш смислите. Обичам да те слушам как четеш стихове. Напомня ми за съвършения свят на приказките, където всичко завършва добре. На свой ред аз ти подбирах разкази. На две-три твои стихотворения, се падаше по 1 мой разказ. Обвини ме, че са само тъжни. Такива ми харесват, какво да направя...
После играхме карти. Не, не на гол покер. Аз никакъв не мога да играя, ти за гол ми говориш. Ти ме би, после аз те бих. Имаше решителна игра, но по средата стана 12. Спряхме я.
Пихме шампанско.
Целунахме се.
По-хубавото беше, че се гледахме в очите. Сякаш нямаше нищо между и около нас.
Само аз и ти.
Само ти и аз.
И нищо друго.
Тогава те пожелах. Точно там, на пода, сред книгите и храната. Сред разказите, стиховете, разпилените карти и прането. Сред шума от околните блокове, пиратките и фойерверките. Сред вибрациите и звъненето на телефоните в първите минути на Новата година. Исках те повече, отколкото дете иска коледния си подарък.
И ти беше само мой.
Не знам колко време беше минало и кога точно бяхме заспали. Събудих се сгушена в теб сред целия безпорядък. Не помръднах. Не исках да губя мига, защото го превръщах в най-хубавия си спомен от бъдещето. Запечатвах мечтателското си видение за най-хубавата била и бъдеща Нова година. И тогава всичко стана бяло и ме заслепи. И се завърнах обратно тук...
Не, не съм полудяла. Казах ти какво видях. Шшт, тихо, не викай. Пак минава, да те чуе ли искаш? Заради теб пак ще си имам проблеми. Да, точно така, заради теб. Вместо да сме си вкъщи и да се случва бъдещето от видението ми, пак ще прекарам нова година в трапезарията... Не! Внимавай! Ох, ето, виждаш ли какво направи? Счупи чашата. Браво, тя идва сега...

- Здравей, скъпа, всичко наред ли е?
- О, да, сестра...
- С кого си говориш? Пак ли с твоя въображаем приятел?
- Той не е въображаем! Стои до вратата. Той бутна чашата!
- Да, разбира се, скъпа, извинявай, за момент не го видях. Хайде, да почистим тук, за да не се порежеш, а след това ще отидем в трапезарията. Трябва да се приготвим за новата година, нали? Ще настъпи само след няколко часа. Ще видиш, ще е най-хубавата, която си имала или ще имаш. Тъкмо ще си изпиеш и лекарствата, хайде...



Написано в малките часове на 1 януари 2013 година. Или не толкова малките. Зависи от гледната точка...