Колко въпросителни имаш ти в своя скайп? В моя са много... Хора, които са ме изтрили. Премахнали са ме от програмата, от живота си. Мога да попитам "защо?" и всеки един от тях да даде поне една причина, която в повечето случаи може би е самодостатъчна.
За някои знам каква е тази причина, за други предполагам, а за трети - нямам представа... Но всеки един въпросителен в скайп в даден момент е бил част от живота ми. Присъствал е, дори и да е било в т. нар. "виртуален свят". Дали по-ярко и силно, дали бледо и едва мъждукащо - това е въпрос на случайности. Важното е друго. Какво е оставило у теб това присъствие - дали те е вдъхновявало и радвало или наскърбявало и наранявало. Дали ти е дало надежда или ти е отнело таква... Дали е било случайност, повлякла със себе си усмивки, или - умишлена размяна на никове?
Каквото и да е било, явно вече е в миналото. И сега остава само въпросителната. Прави ли ти впечатление? Липсва ли ти? Човекът, който стои зад въпросителната. Или само усещането, което оставя тази висяща въпросителна е неприятно?
Как така няма поставени точки, а само поредици от въпросителни?
Въпросителни.
Въпросителни.
Въпросителни.
Отговори, които липсват. Въпроси, които никога не се задават. Мисли, които никога не се показват. Причини, които никога не стават ясни.
А програмата пълни своята виртуална памет с разговори, признания, лъжи, усмивки и сълзи, снимки и музика, за да остане накрая само една задънена улица. С огромна въпросителна, която виси над нея като черен покров. Очаква ли се нещо от теб? Да обърнеш гръб? Или да не обръщаш внимание? Да се блъскаш между въпросителните и да търсиш несъществуващи отговори на незададените им питания? Или на свой ред да ги зачеркнеш и да изчезнат? Все едно никога не са съществували... Защото ако нищо не ти напомня за тях, няма какво да ти припомня и какво е стояло зад тях. Защото спомените са като фотографии - с времето избледняват и, затворени в някой стар, прашен албум, стоят далеч от очите и ума...
Но моите въпросителни остават. Може би съм мазохист по душа. Или просто предпочитам да имам широка перспектива. Макар че въпросителните могат да измъчват. Докато не сложа точка.
Или многоточие...
пак много мислиш... :))
ОтговорИзтриванеВинаги, Анонимнико. ; )
ОтговорИзтриванеЩом е бил част от живота ти даден човек, според мен, не трябва да бъде изтрит от паметта - твоята или на компютъра. Значел е нещо, променил те е в дадена степен, а въпросителната е повод да се замислиш, възможност да станеш още по-добра в дадено отношение, дори и да боли...
ОтговорИзтриванеП.П. Многоточието дава възможност да продължиш нещо отпреди, а точката - да започнеш нещо ново, нещо с Главна буква, което може да завърши не с избор между ново многоточие или нова точка ;)
П.П.П. Но продължавайки старото нещо, не е сигурно как ще се приключи то, с какъв знак или символ... (с "+" например...)
П.П.П.П. Спирам да пиша, че коментарът ми ще стане колкото поста ти :P