понеделник, 14 май 2012 г.

Засрами се!

Не искам да пиша за теб, а ето, че отново си в главата ми. Мислите ми са обсебени...или просто мислите за теб за твърде нагли. Засрами се! Като досадна муха обикаляш из мен и не ме оставяш да се концентрирам. Не върху теб - върху всичко друго, което безцеремонно си отстранил. Повтарям ти - засрами се!
Помниш ли първия път, когато ти позволих да влезеш в главата ми? Беше толкова срамежлив и плах. Едва се прокрадваше, предпочиташе да стоиш в сянката на всекидневния живот. А сега си пълен егоист! Като велик завоевател ли се изживяваш? Удоволствие ли ти доставя? Не искаш ли малко поне да си починеш? Да излезеш някъде, да се разходиш, да ме освободиш от присъствието си? Не? Предпочиташ да ме тормозиш... Понякога наистина си мисля, че ти доставя удоволствие тази ти игра. Не стига, че си вечно пред очите ми, а не ми позволяваш и да спя. Караш сърцето ми да бие като барабанче, а под ритъма в корема ми пеперуди да танцуват съвсем лудешки танц. Защо? Защо? Защо? И това не ти стига, а краката ми се подкосяват, ръцете треперят и се потят, ледени тръпки се топят в топли вълни по голия ми гръб. Променяш цялата ми атмосфера без да имаш право на това! Предизвикваш суша в душата ми, която напояваш със собствените ми сълзи; затъмняваш Слънцето и ликът ти вместо него започва да блести; очите ти са по-ярки от звезди в безлунно небе. А когато ти скимне, нощем ме караш като цвят на цвете самотна да се свия. Защо си такъв? Не съм очаквала, че си способен на подобна жестокост. Та ти така хубаво ми се усмихваше...И винаги подаваш ми ръка, когато само пожелаеш. За жалост не сега, не сега... И как пък няма друго, което по-силно да се окаже от теб? Пречиш ми, пречиш ми да живея. Без теб обаче живот  ли би било... А защо аз не съм такава като теб? Да се настаня в главата ти и да се превърна във властваща царица. Защо на сърцето ти не мога да заповядвам, както ти с моето се разпореждаш? Имунизиран си срещу моята отрова, макар че винаги си казвал, че си само мой.
Казах ти, че не искам за теб да пиша, а отново писах само за теб... 
А аз твоя ли съм или принадлежа на мисълта за теб?

3 коментара:

  1. Много е хубаво, а и много вярно! И го казвам аз - Анчето!

    ОтговорИзтриване
  2. Spored men dve stilisticni greski. 1. muxata...NE ME OSTAVIAS, ANE NE ME OSTAVIA
    2.AZ TVOIA LI SUM ILI NA MISALTA ZA TEB, NE NA TEB
    P.S. KAKTO I DA E , MOJE DA SUM ZABRAVILA BULGARSKIAT EZIK...

    INACE E PREKRASNO KATO OBRISUVNE NA EMOZII I 4UVSTVA!!!
    GALIA

    ОтговорИзтриване
  3. Хаха, много си наблюдателна. : ) Печатни грешки, които веднага поправям. : ) Благодаря!

    ОтговорИзтриване