Гордостта ми е сломена

Гордостта ми е сломена.
Сякаш тихо някой през нощта,
дошъл от нейде, непознат,
бавно,
внимателно
и тайно
отрязал я е като с остър нож.
Гордостта ми е сломена и търся те отново в мен.
Път назад към тайната градина,
където водеше ме ден след ден, и всяка наша нощ,
открадната от светлата зора.
Гордостта ми е сломена.
Не от неб, от спомена за теб.
Дори да съм далеч от всичко друго,
От всичко, носещо горещия ти дъх.
Дъхът на музика и похот.
Дъхът на смях,
прегръдка,
открадната целувка,
блян скришно споделен.
Дъхът на страст от някой забранен роман...
Гордостта ми е сломена от собствено ми сърце.
Бъди отново с мен.
Хвани ръката ми, трепереща от страх,
както хвана я онзи първи път.
Както хвана мен тогава, готова
да пропадна както никога преди.
Но не в краката ти, любов,
а нагоре към луната бледа
винаги единствен наш свидетел.
Нагоре към звездите заедно с теб.
Гордостта ми е сломена...