Сюжетно

Имам своите навици.

Нямам все още

Изграден стереотип.

Не си падам по забраните

без значение дали са за добро.

Понякога не мога да повярвам

В кашите, в които се забърквам

Твърде нагласено ми изглежда

Живот като на филм

Без хепи енд (все още)

И множество обрати

Без право на замяна.

А уж със скучноват сюжет

И дребни, весели шеги

Ей така, за да разнообразяват

Липсват само зад кадъра аплаузите.

Понякога ги пускам във главата си.

Критиците не си падат по комедии

Само драмата им приляга

Не че мисля да съм безкритична,

Но предпочитам да се забавлявам.

Но за навиците тръгнах да говоря

Лични фундаменти и устои.

Но навиците могат да се моделират

Нищо, че някой каза, че е невъзможно.

Пробвам, пък каквото стане

Не искам да съм като по калъп. 

Търся си майстора 1

Трябва да спра.

А нямам спирачки.

Обичай ме, докато съм тук.

Очаквам да се блъсна.

В теб?

В стена?

В липсата на баланс.

Знам ще стана,

Ще се поизтупам.

И пак ще тръгна. 

С бясна скорост.

Уморих се от спокойствие

И от плавни стъпки.

Плаша и учудвам.

В това съм най-добра.

А после ставам явно скучна,

Когато видиш, че всъщност съм добра.

Не ставам май за тази работа

Повредена съм, както си личи

Прекалено много пъти съм се блъскала

И бронята ми е доста изкривена

Но продължавам всеки път

Няма кой да ме довърши.

докосната съм от безсмъртие

Ще оцелея и след теб. 

А можеш ли да бъдеш майсторът,

към когото карам от години? 

14-празнично

Защо не искаш да ме погледнеш?

Може би ти омръзнах...

Вече?

Така бързо ти угасна страстта,

А си мислех че си нещо...

Доста повече.

Сега стоя в 12 без нещо

Преди полунощ

Беше петък 13-ти,

И още някакви минути

Ще е.

Банално.

Февруари е месецът,

Знаеш.

Не съм за празника.

Без причина

Вино пия и правя любов.

Но ти си различен.

Говориш за дати и помниш числа.

Знаеш кога е била 

Последната среща, къде

И как си докарал

Тялото, лицето ми

До буквата О.

Но днес си различен

Нямаш търпение

Да ми затвориш 

И друг номер след това да набереш

Няма друга,

При жена не отиваш.

Аз съм твоята жена.

Не искаш?

Отказваш ми?

Нямало, казваш, любов...

Февруари е месецът

А аз ще те поздравя

С друга дума,

Започваща с буквата Ф...

Тримата

Те са трима

Аз - една.

Уж ме искат -

По равно ли?

Едва ли...

Никой за другия не знае.

Аз не знам защо

Занимавам се

С тях,

Но всеки има си по нещо,

Което прави го специален.

Единият - идеалният любовник,

Нощите какви са с него..

Другият - ах, само сато ме погледне

Направо подкосява коленете.

Третият е сладкодумник

Всеки разговор е чудо.

И какво да правя по средата,

Щом един не мога да си избера.

Те всички са чудесни,

Повече, отколкото една жена

Може даже да мечтае.

И каквото и да кажа

Да ги опиша ще е малко.

Жалко само, че накрая

Никой няма да е единствен

И докрая...

Не, не им изневерявам -

На никого не съм се клела.

Те ме искат - 

просто съм трофей.

Сериозността не им отива,

Само забавление им е в главата.

Ако искрени те бяха,

Нямаше да има друг.

От другата страна

Казваш,че време има за всичко,

Може би няма само за теб и за мен.

Далеч си ти, далеч съм и аз

Гравитацията ни тегли към собствения свят.

Откривам причини да се тласкам към теб

Макар и грешни, и грешно да е всичко това

Да бъда щастлива - измамно? 

Понякога за час, понякога за два.

И път ще намеря, ако шанс ми дадеш, 

Не бързаш, но чакаш някой друг, не и мен.

Ако животът е река 

и аз съм тук на брега

Теб те виждам отсреща,

но нямаме сал, ни мост или лодка.

Говориш ми много, искаш ме уж,

Но посегна ли към теб, бягаш назад.

Но нещо те връща, обръщаш глава

И тъкмо те стигам, протягам душа

А ти се извръщаш 

И оказваш се от другата страна...