Когато те видях... Усмивката не слезе от лицето ми. И колкото и притеснено да биеше сърцето ми, нищо не можеше да ме спре. Исках да те докосна, да те прегърна сред всичките хора, да се разхождам с теб, да те побутвам хлапашки закачливо по улицата и да зяпам витрините, докато ти ми се смееш отстрани. И ще те погледна строго, но всъщност отвътре ще блестя.
Смешно е, как ставам като малко дете, щом съм до теб. И се радвам на всяка секунда, прекарана с теб. Не, не се самозабравям - твърде голяма съм вече за това. Но широко се усмихвам, щом си помисля, че ти си до мен. И няма кой, няма какво усещането ми да промени. Защото, скъпи мой, нищо в мен, свързано с теб, не е подвластно на друг, освен на теб и мен.
Винаги си бил моята муза. За добро или за лошо. Провокираш ме и ме спираш, а после ме блъскаш от ръба на някоя скала. И криле ми даваш, за да летя. И след това с един замах ги режеш и на тяхно място, за да се гмурна дълбоко, оставяш хриле. Ах, как само ме вълнуваш и ме караш да творя. Без теб дали ще мога да пиша? Без теб дали ще мога да виждам и чувствам така, както го правя сега? Дали, когато вече сме далеч един от друг, ще те усещам все така осезаем и могъщ? Или времето, пространството, разстоянията безсилни са пред това, което имаме с теб? А то какво е всъщност? Нещо объркано и безименно, нещо неподвластно на определения и рамки. Аз и ти. Ти и аз. И малкият ни нелогичен и спираловиден свят, където гоним се като стрелките на часовник и само по веднъж успяваме да се настигнем. И въпреки че сигурността е блян, не бих сменила и за миг "нашето" за нея. Казват, че това, което не се получава и оставя белег в нас, бива заличено, когато "истинското" ни намери. Но какво е истинско и какво илюзия? Защо изобщо да вярвам в него, щом нашето, макар и да боли, по-истинско е от всичко истинно? И не, не бих заличила нищо, свързано с теб. И колкото и да ми убива, по-удобно никога не е било. И да, реален си и си до мен. И въпреки че след час или пък два всеки тръгва в своята посока, ние с теб не се делим, защото винаги ще се открием.
Щастлива съм. Макар и малко луда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар