Писна ми да съм пристанище
на нечия моментна самота.
Не искам и да съм онази
която винаги (с разбиране) кима с глава.
Омръзна ми да се съгласявам
и вечно да чакам мига,
който по-добър от този е,
макар и да не си лягам сама.
Не искам да съм онази, която има всичко,
но само, ако е за през нощта.
Не искам да съм вечно многоточие.
Искам да съм вече точка.
...
ОтговорИзтриване