Иска ми се да мога да рисувам...

Иска ми се да мога да рисувам. За да нарисувам теб.
Ти, който си до мен и гледаш ме в очите, когато ти говоря.
Ти, който пред мен стоиш, когато имам нужда някой да ме води.
Искам да мога думи да ти казвам, които да усетиш повече, отколкото да чуеш.

Ще ми се да мога най-прекрасната картина да ти нарисувам
На теб, когото толкова обичам.

Обичам...
Не, твърде слабо ми звучи.
Дори клиширано, не мислиш ли?

Вече всеки нещо, някого, някъде обича,
а "обич" слаба дума е за мен.
И аз обичам.
Повече неща, отколкото можеш дори да преброиш.
А ти, ти си обичан от всички.
Най-вече от живота и съдбата.
Всичко имаш, най-вече мен.

И иска ми се да мога да рисувам. За да нарисувам теб.
Не на платното на художник.
Искам да мога контурите ти аз да очертая,
на образа дълбоко в мене отбелязан.