Недей да бързаш -
не те гоня.
Остани, щом искаш, но не очаквай аз да го направя.
Сбогуването винаги е трудно,
но по-добре това, отколкото агония.
Не, че не ни беше хубаво;
не, че нямаше причина да сме двамата.
Но двамата сме вече по един.
Ставам, храня се, работя.
А вечер пак до теб си лягам.
Твърде роботизирано е вече.
Признай ми!
Или пред себе си, по-добре,
не е любов това, а скучен навик.
Съвместният живот бил, казват, договор между двама -
с клаузи за разбирателство, без измяна.
Идва ми да се изсмея -
твърде съвършен е нашият, да знаеш.
Нищо толкова идеално не може да е здравословно.
Иска ми се да е както бе преди -
да те гледам и да треперя,
да ме караш да летя.
Да ме гледаш и да се усмихваш
и да искаш с мен да полетиш.
А днес сме двама души
твърде здраво стъпили на твърдата земя.
Не искам аз да съм скала,
позволи ми да съм птица.
Или превърни се в бурното море
и ме извай наново - чиста и ефирна.
Не питай как, не търси от мен съвет.
Ако трябва аз да казвам,
значи права съм -
време е отделно да вървим напред...
Няма коментари:
Публикуване на коментар