Lover boy

Нима мога да се влюбя в него?
Та той е само lover boy...

Ха, но какви чудеса ми прави,
когато в обятията му аз попадна...

Няма тайни, няма измислени игри
отношения по-чисти от много повече любови.

И виждам, че за него съм красива,

разрошена, без грамче грим.

А дори и да ме лъже,

целувката му всичко заличава.

И налудничавият му поглед

толкова наситен и настойчив
в наш'те кратки срещи уж небрежен, 

а в тези мигове е само мой.

А като си тръгна,
каквото иска с другите да прави.

Из някъде там

Ровя се из няк'ви стари хронологии,
ровя се из собствената си глава.
И спомени, уж отдавна избелели,
излизат със параден ход.
Неща забравени, отминали,
неща, които дори не искам и да знам
се връщат, сякаш канени,
специално на по чаша чай.
И срещам се,
отново,
със сенки и с усмихнати лица.
Срещам се с пропуснати вечери
и незаслужени закуски.
Летят едно след друго
имена, събития, случайни срещи 
или планувани излизания
и сменят се със бясна скорост
часове на щастие
и часове, изпълнени с тъга.
Пропуснати възможности,
моменти, когато казвала съм "не".
Моменти, когато казвала съм "да",
били то добри или пък не.

И ти беше там.
И той, и той, и той.
И аз. Измежду всички вас.
Понякога объркана
понякога въодушевена,
понякога малко тъжна,
понякога решителна.
В повечето случаи безстрашна. 
И винаги стискаща и пазеща
по мъничко от всеки миг.

Дали е за добро е спорно...