Спя на включен телевизор,
за да се залъгвам, че не съм сама.
А преди обичах тишината.
Онази около и вътре в мен.
Обичах да съм насаме.
Със себе си
и в тъмнината
да оставя всичко друго настрани.
Днес не искам да избягам
в тихите си и спокойни светове.
Плашат ме, а бях безстрашна
- ти превърна ме в пленник на страха.
И подчинена на последната ти воля
се губя в потока от телевизионни гласове,
които, макар да ми говорят,
ме правят още по-сама.
Няма да го позволя.
Не съм такава.
Телевизия не гледам
и от лампа нямам нужда нощем.
Трябва ми само голата Луна,
която небето ми да осветява.
Сама в тъмнината си ще грея.
Ще се превърна във светулка,
която, стресната от твоя шум,
само за миг светлината си е спряла.
А после, след като те няма вече,
отново до зората ще блестя.
