В мене е...

Губя центъра си
и пропадам в неизвестна равнина
как може да съм така глупава
и сама да си го причиня
не търся извинения
не искам гръмки думи
нито нечии сладостни слова
искам само малко щастие
Да се вклини във всекидневния живот
Не търся принц - не съм принцеса
но нали дори Жасмина намери своя Аладин
и няма как - ще търся
дори в Библията го пише
Който търси, той намира
Религиозна ли съм?
По-скоро не
макар в сърцето си да нося Бога
А Бог любов е - любовта тогава е в мен?
Но ще се наложи да поспоря
Каква любов, щом центърът го няма.

Косата ми

Казваш, че обичаш жени с дълги коси.

Затова ли мен не ме обичаш?

Казваш, че моята ще порасне.

Тогава ще ме забележиш ли?

Едва ли ще ти е мъчно, когато се случи,

щом не усещаш, че вече ме губиш.

Казвах ти, че имам нужди -

молех, търсех те, говорех.

Всеки път една и съща - 

била съм просто заблудена.

Разсейваш ме за ден, за два, за три,

а после пак е същото - 

май заблуденият си ти.

Сега си несигурен - това ми показваш

Независимо, че упорито убеждаваш,

че само си въобразявам.

Мога ли да чакам с някаква надежда

косата ми по-бързо да те удовлетвори?

Да ме погледнеш със възхита,

да ме погледнеш със любов

и когато пръстите заровиш,

да съм доволна, че доволен си от мен.

Аз ли съм в грешка? Отново!

Как не ми омръзна...

Но защо да се надявам -

моята коса едва ли ще те промени.

По-добре е без да съжалявам

за някой друг да я отрежа.

Обикновено

Зарежи ги тия

възвеличения любовни -

колко съм красива,

как милион звезди ще ми свалиш.

Искам нещо просто да направиш.

Пример? Ето ти, веднага - 

нарежи ми купа с плодове. 

Посрещни ме със усмивка

след дълъг тежък ден

и дай ми глупава наглед причина

за смях, за безгрижие и за почивка -

да забравя всичко с изключение на теб.

Пусни ми филма, който искам

дори за тебе филмът да е "зле".

Остави ме, ако искам да поплача,

и без ирония гушни ме ти.

Без причина картичка ми подари

Остави цветята, нека да живеят

Да имат дивите пчели

от къде прашец да си събират.

С мене градинарствай на балкона

дори досада да намираш

не си мисли, че не те усещам,

но тази твоя жертва значи

Твърде, твърде много, знай.

Подръж ръката ми, докато заспя,

а после гръб ми обърни.

Дори така застанал

да знам, че мой си -

да мога в тебе да се сгуша

да ме приспива аромата на косата ти.

И помни, каквото аз от тебе искам

каквото искаш аз не теб ще дам.

Миг

Сама съм.

В стаята. 

В нощта.

В моята Вселена.

Онази във гърдите 

и в мозъчните ми полукълба.

Слушам звуците на тишината.

Тъма обагрена във лунна светлина

И птици пеещи на тъмнината,

така ласкаво ги приютила.

Теб те няма

В мен, 

до мен, 

отвъд чертата в ляво,

излизаща някъде от шестото ребро.

Чертата, която описва свят

без теб,

без мен,

без нас.

А може ли да начертае

дъга, не само от седем цветове

в свят кристално чист и бляскав,

с хоризонт навсякъде различен и еднакъв.

Свят, където Слънцето лениво се събужда,

за да се влюби в своята Луна.

Ще дойдеш ли?

Ще седнеш ли до мен?

Спокойна съм. 

Не те притискам - 

ти също имаш своя свят.

Разкажи ми за нощта си

със петте си сетива

как очите се затварят,

за да прогледнат отвъд предела на реалността.

Дали моите птици ти пеят,

за своите красиви светове

или друг те спохожда

на друго място да те отведе.

И нашата пресечна точка

допирната на наште светове

ще бъде нощна песен

привършващ миг на сутринта.

Денят ще чака звездите

без шанс за миг да ги види.

А ти чакай ме някъде там, до безкрая,

С обещание за вечен миг.