Сюжетно

Имам своите навици.

Нямам все още

Изграден стереотип.

Не си падам по забраните

без значение дали са за добро.

Понякога не мога да повярвам

В кашите, в които се забърквам

Твърде нагласено ми изглежда

Живот като на филм

Без хепи енд (все още)

И множество обрати

Без право на замяна.

А уж със скучноват сюжет

И дребни, весели шеги

Ей така, за да разнообразяват

Липсват само зад кадъра аплаузите.

Понякога ги пускам във главата си.

Критиците не си падат по комедии

Само драмата им приляга

Не че мисля да съм безкритична,

Но предпочитам да се забавлявам.

Но за навиците тръгнах да говоря

Лични фундаменти и устои.

Но навиците могат да се моделират

Нищо, че някой каза, че е невъзможно.

Пробвам, пък каквото стане

Не искам да съм като по калъп. 

Търся си майстора 1

Трябва да спра.

А нямам спирачки.

Обичай ме, докато съм тук.

Очаквам да се блъсна.

В теб?

В стена?

В липсата на баланс.

Знам ще стана,

Ще се поизтупам.

И пак ще тръгна. 

С бясна скорост.

Уморих се от спокойствие

И от плавни стъпки.

Плаша и учудвам.

В това съм най-добра.

А после ставам явно скучна,

Когато видиш, че всъщност съм добра.

Не ставам май за тази работа

Повредена съм, както си личи

Прекалено много пъти съм се блъскала

И бронята ми е доста изкривена

Но продължавам всеки път

Няма кой да ме довърши.

докосната съм от безсмъртие

Ще оцелея и след теб. 

А можеш ли да бъдеш майсторът,

към когото карам от години?