Право на избор или борба

"Не съм се борела за теб"
Каза го и си тръгна,
завинаги обърна гръб.
Какво за теб борбата е?
Трябваше да я изхвърля от малкия ни кръг,
в който тя безцеремонно и невинно влезе?
Трябваше тайно да и се обаждам,
да я заплашвам и да я кълна?
Или трябваше с викове и със сълзи
теб да моля "остани!"?
Не искам подаяния, не искам някой,
който лесно тръгва си от мен.
Аз не съм палач, не съм пазач,
не съм охранител на ничие сърце.
Достатъчно съм зряла,
достатъчно съм силна,
да съм до теб, когато хулеше света,
когато страдаше от несигурност и страхове,
когато празнуваше нещо във теб,
когато страдаше - също в теб,
Да съм там, когато в 1 през нощта ти се пие
и с пиянство искаш да сринеш света,
бях там и когато  трябваше някой
да те държи за ръка,
защото сълзите ти, мъжките,
станаха горчив потоп.
Не мисля, че била съм аз статична,
не мисля, че е трудно да го разбереш.
Но да се боря аз не искам.
За мен е важно да си избереш.
А аз на избор дадох ти право -
Истината - малко прозаична
ти избра шумният и, илюзорен мир,
пред тихата ми, мълчаливата борба.