За пореден път разлиствам страниците. Но теб те няма там. Няма ме и мен. Има приказки за любов и щастие, тъга и разбити сърца, приключения и опасности.
Но нас ни няма.
Къде се изгубихме? Все някъде ни има. Все някъде трябва да сме. Но няма кой да ни открие. Ти не искаш да откриеш мен или не искаш аз да те открия. Криеш си подобно на шпионин в сенките на нощта. И ме оставяш като Шекспирова Жулиета да викам: "Ромео, къде си ти, Ромео.." Не, не е любовна драма историята ни с теб. Едва ли от любов ще се погубим. По-скоро сме като Шерлок и Уотсън с разлика, че разкриваме собствените си мистерии и страхове. И един с друг се гоним и преследваме безспирно.
Разлиствам страниците за пореден път. Няма в тях да те открия, но предпочитам просто да те търся там. А може би пък себе си в замяна да предам и душата си, описана с думи прости, да прочета, да разбера... Или да потъвам все така.
Страниците за пореден път разлиствам. И губя се дълбоко в нечии чужди светове. Далеч от себе си пътувам. Далеч, все по-далеч от теб.
И по-добре не ме откривай...
Няма коментари:
Публикуване на коментар