Събирам чудеса

Събирам чужди мечти.
Събирам чужди изгубени мечти.
Приютявам ги в себе си и им позволявам отново да бъдат мечти.
Събирам чужди усмивки.
Събирам чужди увяхнали усмивки.
Приютявам ги в себе си и им позволявам отново да разцъфнат.
Събирам чужди любови.
Събирам чужди разбити любови.
Приютявам ги в себе си и им позволявам отново да бъдат трептяща любов.
Събирам чудеса.

Хората лесно ги захвърлят, лесно ги оставят настрани. Отказват се от тях рационално и сякаш въобще не ги боли. Заглушават безумно сърцата си сякаш това ще реши всичките им проблеми. А никой не се замисля, че не сърцето създава проблемите, а мозъкът с вечното мислене.
Анализираме. Анализираме. Анализираме.
И някъде по пътя на анализирането губим себе си и онова, което толкова упорито подлагаме на психологическа дисекция. Вместо да чувстваме, усещаме и да сме щастливи, ние мислим, анализираме, рационализираме. Вместо да мечтаем, да се усмихваме и да обичаме - принизяваме всичко до ежедневие, мнителност и несигурност. И се отказваме всеки ден малко-по-малко от мечтите си, усмивките си, любовта си.
Отказваме се от себе си.
Затова събирам чуждите изоставени частички. За да ми напомнят какво не трябва никога да губя.
А моят черешов свят, далеч нагоре в облаците на мечтателската ми душа, събира чужди чудеса. И нека е наивна и глуповата момичешката ми душа. Поне знам, че е истинска, моя и пълна с мечти, усмивки и любов.
Пълна с чудеса.