Думите не са достатъчни за него...

Той моли ме за него да пиша...
Но може ли да бъде описан с думи?
Мога ли да кажа, как когато ме погледне, електричество през мен минава?
Или пък колко нежен погледът му може да е?
Стига той да пожелае.
Как, когато ми говори, гласът му все едно ме гали?
А смее ли се, все едно светът се смее заедно с него.
Той може да е мил или пък инат.
Може с теб да спори, дори да знае, че не е прав.
Как мога да опиша, когато малките неща го подлудяват
и, смеейки се, разпалено за тях говори?
Не мога дори да се опитам за желанията му аз да ви говоря.
За това, което той обича или пък мрази.
За страстта му към живота и приключенията, които всеки ден открива.
Думите не могат да опишат ума му - толкова бистър и обширен.
За сърцето му пък въобще няма да говоря - чисто и красиво.
Не, не е съвършен.
Едва ли някога ще бъде.
Но трудно ми е минусите да открия.
Дори да си призная, че понякога тихичко ги търся.
Не, не го познавам из основи.
Не знам какво се крие в мислите му нощем.
Не мисля, че искам или трябва аз да знам.
Той споделя или пък пази тайни, но винаги застава зад думите си с чест.

Не, не мога аз да го опиша с думи.
Думите не са достатъчни за него.

Или просто да го пазя искам само аз за мен...