Съвършена аз съм те създал

Аз съм художник.
Рисувам те с думи.
Аз съм поет,
който безразсъдно щрихи върху портрета ти нанася.
Върху платното смело смесвам цветовете на думите,
а нюансите им твоя образ бегло чертаят.
Аз съм писател.
В повествованието на романа ми, гениалния мой,
редовете отново тебе търсят, откриват.
Аз съм архитект
И в шедьовъра ми, когато нощем на сградата светлините угаснат,
Луната ще гали лицето ти, скрито нейде в сенките.
Светлосенките гонят се в доброто, в лошото,
a ти все така неподвижна стоиш. 
И когато погледна те на дивана с книга в ръка,
как ще ми се да съм Бог и да знам,
че съвършена аз съм те създал.