Искам да ти говоря. Искам да ти казвам. Искам толкова неща да ти казвам, но ти няма да ме разбереш. Никога не го правиш. Слушаш ме, дори ме изслушваш. Дори ме съветваш. Но не ме разбираш. Не искаш. Не искаш да ме разбереш. Искаш само да правим любов.
А може би аз не ти говоря правилно.
А може би аз не съм права да ти говоря.
Но го правя...
Отново и отново.
Трудно е. За мен е трудно. Не защото ти не искаш да ме разбереш, а защото аз отчаяно го искам. А това е толкова погрешно. Не ме разбирай неправилно - обичам да усещам кожата ти по моята; обичам, когато дъхът ти се разхожда по мен, обичам, когато ми хапеш ухото, преди да....
Но животът не е само страст. Или...
Преоткрий ме. Или изобщо ме открий. Усети ме - повече от устните или пък топлината ми влажна. Бъди до мен, не само част от мен. Така, както винаги си бил. Но вече може би просто не го показваш... Или напълно си се отказал? Защото, колко егоистично, аз не съм готова да се откажа от теб. Да се боря с теб, да се боря със себе си. Да се боря след като вече дори няма за какво да се боря. След като сякаш дори няма какво да си кажем....
А така искам да говоря с теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар