Какво, ако?

Разочарована съм.
Не от теб.
Ти си твърде сладък.
От себе си съм разочарована,
защото те погледнах с другите очи.
Онези, които грейват като крушки.
А бях се зарекла да не го допускам.
Не, не любов.
Не страст.
Не изгарящо желание.
А просто поглед.
Но той е достатъчен,
за да знам, че има нещо вътре в мен.
Мислите ми се носят в неизвестни за мен посоки,
а аз ги следвам без да знам защо.
Ту ти се появяваш, ту изчезваш.
А погледът ти, един такъв,
все едно ме предизвикваш...
Не, не любовно.
Не със страст.
Не с изгарящо желание.
А просто по детски игрив.
И позволих на този поглед да ме промени.
Защото крайно време беше някой да ме промени.

Разочарованието ми ме напуска.
На негово място идва страх.
Какво, ако...
Не искам дори да продължавам.