И тъкмо си помислиш,
Че нещо се нарежда,
А излиза изведнъж,
Че излъган си отново.
В мислите градиш
И в бъдещето гледаш,
А оказва се, че настоящето
Ти бяга и ти се изплъзва.
И няма как нещо да направиш,
Защото, казали са хората,
Хубост насила не става
А ако от някого очакваш
Да стои, защото го молиш
Плесника заслужаваш.
Не бъди от тия, дето съжаляват.
Изправи се и дай нататък...
четвъртък, 26 юни 2014 г.
И какво от това...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
абе ти си много съсипана жена, дето се опитва да се самонавива, че е силна. Ама като гледам, не ти се получава хич!!
ОтговорИзтриванеhttp://moetonachalo.blogspot.com/2014/06/blog-post_3111.html
ИзтриванеС благодарности! ;)
Интересно твърдение, Анонимен. Нека кажем, че си прав - не мислиш ли, че човек има право на самоопределяне? Първо, и второ - не е необходимо човек да е съсипан, за да пише и споделя разни неща. :)
ОтговорИзтриване