Фантазия

Можеше да ме поканиш на среща
Или ненадейно да ме хванеш за ръка.
Можеше да се усмихваш плахо
Или смело да ме гониш под дъжда.
Можеше да станем дружки
И да шушукаме за другите неща
Можеше да се окажеш принца,
А аз от приказка принцесата.
Можеше да сме пирати страшни
И да треперят от нас моретата.
Можеше да сме любовници,
Бягащи от греховете общи.
Можеше да си хлебар и сутрин рано
От топлата постеля да се вдигаш,
А аз, докато превил си гръб,
Да съм къщовница и кротко да чета.
Можеше и аз да съм работохолик,
А ти да си поет и талантлив
И вечер, изморена, кисела,
Да ме усмихваш с стихове за мен.
Но това е просто невъзможно -
Не те познавам аз и ти не ме познаваш
И няма смисъл да чертаем схеми,
Защото на художника
Привършили са вече цветовете.
Сега платното, бялото,
Ще пожълтее, захвърлено съвсем само.
И няма кой да предположи
щастлив ли ще е тоз финал,
Защото всъщност краят,
нуждае се от своя старт.
Проекция ли сме или фантазия?
И можем ли да станем факт,
Ако било е и е писано,
художник да рисува пак?
А ти, когато срещнеш ме,
Ще ме подминеш ли, ще извърнеш ли глава?
Недей, не ти отива-
Потърси ми жадно погледа.
Защото знам, че може и ще сме,
Само малко смелост прояви -
Аз тук съм и съм истинска
Дано така да си и ти ...