Защото споменът вече е блед

А той мисли ли за теб,
Докато кротко до нея лежи?
Помни ли върха на пръстите ти
Леко прибягващи по топлата кожа?
Усеща ли още дъха ти
По врата си в топла прегръдка?
И ароматът ти сладък
Когато си точно от баня излязла?
Помни ли той как нежно шептиш му,
Когато вечер не може да спи
Или как се усмихваш,
Когато погледът му за тебе блести?
Устните ти - меки и сластни
Как търсеха неговите в страстта,
Когато телата ви впити
Потни се притискаха в нощта?
Липсва ли му смеха ти,
Който той сам предизвиква
И усмихва ли се на себе си,
Когато си спомни за твоята луда глава?
Или тя вече всичко отнела е -
Заличила е твойте следи.
И заела е мястото ти
В ума, леглото и черната му душа...
А ти все още мислиш ли
Дали той се сеща за теб
Или фалшиво измъчваш се,
Защото споменът, знаеш, вече е блед...