Безсънна нощ.
Защо ли я прегръщам?
А се кълнях, че съм силна,
преди да се опитам да заспя.
Сгушвам се в небето,
Облаците са ми покривало,
а звездите ме галят
Със своята беззвучна светлина.
Луната - има ли я или се крие,
Ще ми пее нежни и приспивни песни.
Но нямам онзи тъй желан покой.
Сладостта от очите затворени горчи.
И глуха болка там, в ляво,
Крещи, изпълнила нощта със шум.
Свивам се в мъничко кълбо,
Свивам се отново в безсилното безсъние.
Притискам ушите си с ръце,
Стискам клепачите със сила,
Но нищо не помага.
Няма как.
Шумът е вътре в мен и не пуска
Покоят да ме завлече.
Отново ли по течението ще се пусна?
Ще чакам само всичко да си отшуми.
А нощта продължава да ме притиска
И в опита си да ме упои с наслада,
Само ме отвлича към размитите петна.
Онези, които в черепната ми кутия,
Се гонят със шума.
Те го водят. Той ги води.
А за мен като миг,
Равен на хиляди години,
Безсънната ми нощ
Преминава в празен ден.
Колелото се завърта и пак
Нощта ще ме покани в танц.
А дали да приема и да се въртя до зори?
Или пък ще мога да я надбягам и
Да се скрия надалеч?
И отново да се свия,
Да се опитам да заспя под
Парещия ритъм на там,
Където трябва да имам здраво сърце?
Без да мога за миг да отпусна глава.
Нощта е безсънна. Безсънна съм и аз.
Пустотата в мен крещи оглушително
И разтърсва малкия ми, черно-цветен свят.
Нощта е безсънна. Безсънна съм и аз.
Няма коментари:
Публикуване на коментар