Лято, когато заспивам, не ми прави впечатление колко е голямо
празното ми легло.
Топло и плътно е всяко усещане, а светът навън
ме влече и влече...
Пролет, когато всичко събужда се
и ден затворена в стаята нямам. Набързо спя с идеята,
че слънцето - малко свенливо,
пак през прозореца ще огрее върху възглавницата лицето и рошавата ми глава.
Есен, когато е златно и шарено,
събирам със шепи последните сгряващи дни
и лягам с надеждата,
че утре отново за мен ще изгреят лъчи.
Но дойде ли зимата - обичам я толкова много,
след късия, понякога мрачен и мъничко тъжен ден,
с нетърпение сгушвам се
и чакам ти да дойдеш при мен.
Но леглото, голямото, стои си празно, студено.
И самотно ме приютява без обещание за топъл дъх споделен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар