Погубена

Спри се.
По-добре далеч от мене стой.
Не нося аз добро, ни слава или щастие за теб.
Върви по пътя си, не се обръщай ти с надежда.
Недей да гледаш в моята посока,
недей да търсиш начин да си с мен.
Аз сянка съм бездушна,
сърцето ми е черно кат' нощта.
Сълзите ми отровни капки са.
Кожата ти те ще прогорят.
Не искам да си жертва,
а само някой, който случайно на кръстопът ме откри.
Крия се от слънцето, от топлите лъчи,
мъгла, и лед, и студ са моята природа.
Губя се и се намирам,
резултатът винаги един и същ -
тъмнината все зове ме и след нея бродя винаги сама.
Някога отрекох всички чувства,
а любовта тогава отрече се от мен.

Не позволявай аз да те погубя,
погуби се сам, ако решил си, но погуби се от любов.